Много често, в различни диалози, се споменават думите “ юрист “ и “адвокат “. Това са добре известни термини, като първият от двата е с по-обширно значение. На голяма част от хората е ясно, че всички адвокати трябва да бъдат юристи. Някои обаче не знаят, че не всеки юрист обезателно е адвокат. Има нотариуси, съдии, прокурори, които са също юристи. Отново юристи присъстват и в професионалните сдружения.
В действителност “ юрист “ е вид образователен ценз, не наименование на професия. Терминът се превръща в професионално наименование, когато един юрист е адвокат, тъй като последният практикува адвокатска професия. Според българските закони всеки студент по право може да придобие юридическа правоспособност, след като положи успешно изпити в юридически факултет и изпит пред Министерството на правосъдието. Това му дава възможност да се занимава с дадена юридическа професия, но не и да стане адвокат.
За да започне адвокатска практика, един юрист трябва да спази условията на Закона за адвокатурата и името му да бъде вписано в някоя от Адвокатските колегии, които са разделени по регионален принцип.
Една от основните разлики между юристи и адвокати бихме могли да видим, ако обърнем внимание на работата на юрисконсултите. Те са юристи по образование, също дават юридически услуги и могат да участват в дела, но само чрез юридическите лица, които са техни работодатели. За разлика от тях адвокатът е на свободна практика. Има и друго. Всички фирми и сдружения имат нужда от правни консултации. Когато фирмата е по-голяма обаче и нуждата от подобни справки е постоянна, тя се ориентира не към адвокат, а към юрисконсулт.
Така юрисконсултът, за разлика от адвоката, е ориентиран към проблемите на един клиент- тези на своя работодател, а работодателят свиква с начина му на работа. Това означава, че той използва един маниер на работа, докато адвоката е много по-гъвкав, защото му се налага да работи с различни клиенти.
