Историческите извори сочат, че първите адвокати са се появили по времето на Древния Рим. Според историята първите римски юристи били така наречените патрони обединяващи в себе си две професии – юрисконсулт и адвокат. Да си адвокат по времето на Републиката било много сходно с положението днес – свободна професия без корпоративно устройство. Едва по-късно през времето на Римската империя професионалните защитници на правото създали първата си професионална структура аналог на днешните колегии, като това става преди повече от 2000 години. За да бъдеш приет в колегията на адвокатите кандидатът е трябвало да отговаря на прилаганите и днес на много места по света принципи. Първото условие било да е вписан в официален списък за лица притежаващи определено имуществено състояние, а второто успешно да е положил изпита по право. Устройството на адвокатурата от епохата на Империята се превръща в класически модел приложим с известни изменения чак до наши дни.
Някои изследователи, колкото и нескромно да звучи, приписват на професията адвокат божествен произход. Адвокатската професия според френския автор Фио-де-ла-Марш е близко до Божественото слово. С известни резерви това може да се приеме за вярно, доколкото самите теолози предполагат, че Евангелието на Лука и Деянията на апостолите са написани отчасти и с цел да подготвят защитата на апостол Павел пред царя на римската провинция Юдея - Ирод Агрипа ІІ, като както твърдят светите писания изслушвайки защитната реч на Павел го намерил за невинен.
След упадъка на римската империя адвокатурата получила своето по-нататъшно развитие във Византия. С пренасянето на столицата от Рим в Константинопол законодателната регламентация постепенно обхванала всички страни от дейността на тогавашните адвокати. До този момент законодателството не било толкова всеобхватно и давало голямо поле за творчество на практикуващите адвокатска професия. С времето постепенно се създало организационното устройство и през четвърти век за пръв пък се споменава термина адвокатско съсловие - collegium, consortium advocatorum. Освен това по времето на император Лъв се установява задължителен изпит за кандидатите да бъдат адвокати, въвел се брой на адвокатите за всяка провинция, били предоставени привилегии на съсловието и се засилила тенденцията на възможно най-детайлна регулация на професионалната дейност на тогавашните адвокати.
Особено значение за цялата история на професията адвокат има създадения по това време кодекс на Юстиниян, представляващ изчистена и подобрена версия на съществувалото до този момент Римско право. В кодекса за пръв път се открива концепцията за стройно организирана система на адвокатурата. В историята могат да бъдат открити сведения за професията адвокат и в други страни като Китай, Индия, Япония и др. но в тези страни адвокатурата няма такава богата история и не е развита в такава степен както в страните от Западна Европа и САЩ.
