Още в дълбока древност хората започнали да търгуват като си разменят различни стоки и суровини. Търговията дала тласък за развитие на човешката цивилизация. Търговски кервани пресичали пустини и планини и свързвали далечни страни. Още с първите стъпки на международната търговия хората оценили предимството да се превозват стоки по вода.
Първоначално флотът бил само търговски, като корабите служели единствено за превозване на различни стоки. Постепенно се обособил и военен флот, който трябвало да охранява търговския. Икономическите връзки между държавите в древността се осъществявали най-вече чрез морски транспорт. Някои морски градове-държави като Древна Атина, Сиракуза и Картаген имали особено развит морски транспорт. Най-прочути били търговските кораби на древните финикийци. Те често пъти извършвали експедиции до далечни земи, за да откриват нови пазари. Финикийците достигнали до бреговете на днешна Франция, Испания и дори до далечна Британия. Те установили, че превозването на жито, вино и дървен материал с морски транспорт е сравнително по-безопасно, отколкото по суша.
Разбира се, търговията по море също криела рискове. Водите на Средиземно море се кръстосвали от бойни кораби на враждебни държави или от пиратски флотилии. Често пъти търговските кораби ставали жертва на свирепи бури. Въпреки това древните предпочитали да правят търговия посредством морски транспорт. Градовете-държави в Древна Елада осъществявали редовен морски транспорт до своите колонии по бреговете на Черно море. С кораби до черноморските пристанища се доставяли стоки като платове, керамични съдове и оръжия. От колониите товарели на корабите жито, вино, кожи и дървен материал.
Тогавашният морски транспорт допринесъл за развитие не само на търговията, но и на занаятите и изкуствата. Пътешествениците открили нови и интересни земи и народи. Търговията се оживила. Особено се засилило корабоплаването през епохата на Великите географски открития. Флотилиите на Холандия, Испания и Португалия кръстосвали между Европа и Новия свят, достигали до земи в Далечния Изток. Европейските държави създали редица колонии по бреговете на завладяната Южна и Централна Америка, както и в Индия, и в Китай. През ХVІІ и ХVІІІ век се развили големи търговски компании. Вече било обичайно до Европа да се доставят с морски транспорт различни екзотични стоки като подправки, кафе, черен пипер, коприна и скъпоценни камъни.
Икономиката на Кралство Испания зависела до голяма степен от използвания морски транспорт до Южна и Централна Америка. Цели флотилии големи кораби, наречени галеони, пресичали Атлантическия океан и пренасяли заграбените богатства на Новия свят. Галеоните били натоварени със злато и сребро, което се доставяло до Испания. С отварянето на Суецкия канал, а по-късно и на Панамския канал, международният морски транспорт се превърнал в най-важния и доходоносен вид транспорт. През ХХ век презокеанските танкери, натоварени с петрол и различни суровини, се превръщат в най-важната част от днешния морски транспорт и във фактор за развитието на световната икономика.
