Съвременните методики за унищожаване на мишки все по-често предвиждат изучаване психологията на хитрите гризачи, техните поведенчески навици и видови особености.
Понеже проблемът с настъплението на мишките не е от вчера, голямо количество умни глави са се блъскали над това как най-ефикасно да се измисли начин за унищожаване на мишките. Как не са създали досега „мишкология”, като раздел на съвременната дератизация, не е много ясно. Но да се върнем към характеристиките на мишленцата.
Преди да тръгнем към унищожаване на мишките, трябва да си даваме добре сметка, че те са много умни гризачи и помнят местата, които са ги застрашавали и са им причинявали неприятни усещания, така че не се връщат там и не се решават да хапнат, ако има сложена примамка.
За да изберем начин за унищожаване на мишки, трябва да знаем, че те са и порядъчно издръжливи, могат да гладуват дълго време и издържат без вода също дълго. Освен това се промъкват през тесни отвори, защото са гъвкави и е добре да ги запушваме тези отвори, стига за да знаем къде са. В литературата по въпроса с унищожаването на мишките се споменава за т.н. „миши” магистрали. Има се предвид пролуки и дупки около тръбите в жилищните блокове, в някои складове за зърнени храни, в мазетата, където се държат хранителни продукти и още много други места. Това са техните трасета и те тръгват по тях на поход обикновено нощем, така че няма как да ги засечем.
За унищожението на мишките трябва да знаем също, че те много бързо изграждат имунитет към най-различните препарати и отрови, които се произведат в тяхна чест.
Трябва също да ни е ясно, че мишките се катерят по стени и скачат до 50 см. Така че не бива да се изненадваме, ако на висок етаж срещнем някое симпатично мишле, мигащо с очички.
Но най-застрашаващото свойство, което затруднява унищожаването на мишки от векове е тяхната безумно устойчива и бърза репродуктивност. Мишките раждали десет пъти на година. И няма как, както при китайците, да сложиш забрана на това бързо репродуциране. Това е практически препъни камъкът, който спъва от векове унищожаването на мишки.
Иначе, повечето фирми, които предлагат унищожаване на мишки в един глас тръбят, че препаратите (унищожаване на мишки по химичен път), с които работят са абсолютно безвредни за деца и домашни животни. Може и така да е, но когато става дума за отрова, човек трябва да взема всички предпазни мерки. Друга опасност, която съществува, е че като разнесе отровата мишленцето с мъничките си лапички наляво надясно в стаята и ако някой пипне това място и си лапне ръката, може нещо неприятно да му се случи. Затова виси като дамоклев меч въпросът кое да изберем при унищожаване на мишки, класическия капан-гилотина или някоя отрова? Зависи много къде слагаме капана и къде отровата. Капанът е подходящ за частни жилища, докато отровата може да се сложи в стопански или производствени сгради, във фондохранилища и други подобни места. Казват, че етеричните масла прогонвали тези не толкова симпатични гризачи. Колко хубаво би било за унищожаване на мишки да използваме лавандулово или ментово масло или пък някое друго с приятна миризма. Не трябва да забравяме, че ако някоя заблудена мишка изяде отрова и се гътне по трасето, може да умре в някой процеп на дюшемето и тогава докато се превърне в мумия ще трябва да търпим не много приятната миризма.
При всички положения, за да пристъпим към унищожаване на мишки, трябва добре да се запознаем с тях.
