Като родители правим всичко по силите си за да предпазим нашите деца. Но дали понякога не стигаме твърде далеч?
Децата днес се нуждаят от повече родителска закрила, отколкото преди. Телевизията и Интернет са превзели всяко домакинство и ги излагат на неприличен език, насилие и секс. Проблеми, с които децата от предните поколения не са се сблъсквали или поне не и толкова отрано.
Родителите трябва да подготвят децата си за вечно променящата се обстановка и да ги защитават от всяка появила се опасност. Но трябва да сме нащрек, защото тази защита лесно може да мине границата, в която вече говорим за свръх-закрила.
Добра идея е родители да търсят съвет в център за личностно развитие. Все пак, детската личност се оформя по модел на родителя.
Симптоми на свръх-закрилата
Ранните симптоми на деца, подложени на свръх-закрила, често остават незабелязани от родителите. Обикновено тези деца са добри и чувствителни, често като отражение на добротата и чувствителността на техните родители. Но ако свръх-закрилата продължи, започват да се проявяват други, не толкова позитивни качества.
В един момент чувствата стават все по-лесно раними и дори приятелски шеги могат да докарат детето до сълзи. Добротата се превръща в зависимост към по-силните деца и готовност да следват сляпо всяко чуждо мнение. Рядко поемат инициатива и лесно се отказват, когато срещнат съпротива, вместо да се борят. Стават неспокойни или неуверени в себе си. В юношеството обикновено се колебаят между зависимост и бунтарство. Искат да избягат от крилото на родителите си, но изпитват страх от това да станат независими.
Как да избегнем свръх-закрилата
Да изберем кога да насърчаваме децата да са независими и кога да ги защитим не е лека задача в днешно време. Ето няколко насоки, които могат да помогнат децата да станат внимателни, но и независими.
- Увеличаване на свободата със зрелостта- От предучилищната възраст до юношеството поставяйте граници, които постоянно се разширяват когато детето покаже зрялост и отговорност. Няма точно определено правило за това, но след като научите детето на нещо ново, упражнявайте се заедно и наблюдавайте действията му. Когато изглежда, че е готово за следващата стъпка, позволете му да го направи самостоятелно.
- Научете ги как да се справят с проблеми - Вярвайте в способностите на вашето дете да решава проблеми от ежедневието и насърчавайте правилното мислене. Например, попитайте детето „Какво ще направиш ако се почувстваш застрашен от по-голямо дете?“, „На кого можеш да се довериш ако имаш нужда от помощ?“, „Кога трябва да се обадиш на полицията?“. Децата могат да научат как да се държат с непознати и какво да правят в случай на опасност още в предучилищна възраст.
- Запознайте ги със средствата за комуникация- Научете ги как да използват телефон, GSM, радиопредавател и т.н. Знаейки как да поддържат връзка с вас, ще ги накара да се чувстват по-сигурни и ще предотврати вашата свръх-закрила. Добре е да им изградите навик да ви се обаждат, когато стигнат дома на приятел, или когато тръгват оттам, за да се приберат у дома.
- Общувайте с родителите на приятелите на децата ви- Поддържайте връзка с техните родители, за да може децата ви да знаят, че сте загрижени и не сте единствените родители, които са такива. Света ще е по-безопасен за децата ако родителите си помагат взаимно.
- Помогнете на децата си да се доверят на други надеждни хора- Запознайте децата си с хора, на които имате доверие. Не си мислете, че вие сте единственият човек, който може да се грижи за тях добре. Когато децата знаят на кого могат да се доверяват, те стават по-уверени.
- Позволете на децата си да изживяват приключения- Не ги лишавайте от нови изживявания, когато са взети нужните мерки за безопасност или има възрастен, който да ги наглежда. Приключенията насърчават инициативността, мотивацията, самостоятелността и устойчивостта, необходими на вашето дете за да израсне по-силен като възрастен.
- Помогнете на децата да развият емоционална устойчивост- Не спасявайте децата си от реалността като измисляте оправдания вместо тях. Не се намесвайте при уместни последици или наказания от училище. Емоционалната свръх-закрила ще ги научи да търсят лесен изход от всяка ситуация и ще им попречи да се изправят сами срещу проблемите си.
Без съмнение трябва да работим по-здраво за да намерим правилния баланс, но е напълно възможно да позволим на децата да растат и да се развиват в безопасност. Примирете се, че има нужни рискове, които ще им дадат опит и умения да се справят със собственото си бъдеще.
