Какво се случва в мозъка, когато учим език

Сканирането и неврологията помагат на учените да разберат какво се случва в мозъка, когато се научаваме втори език.

Съществуват лекарства, които са в най-новите открития и благодарение на които имаме отговор за изучаване на чужди езици.

Учените установили още, че с учене на чужд език можем да увеличим размера на мозъка. Това откриват шведски учени, когато сканират мозъка на човек, който учи втори език. Изследването е част от по-голям брой научни открития, които използват технологии за образно изследване на мозъка, за да разберат по-добре когнитивни ползи от изучаването курс по гръцки.

Инструменти като ядрено-магнитен резонанс (MRI) и електрофизиология, вече могат да ни казват, не само дали имаме нужда от операция на коляното или съществува друга нередност с нашата сърдечна дейност, но показват какво се случва в мозъка ни, когато чуваме разбираме и се опитваме да възпроизвеждаме втори чужд език.

Проучването показва, че изучаването на чужд език има видим ефект върху мозъка. Ядрено магнитният резонанс показа специфични части на мозъка на езиковите студентите, при които мозъчните структури на контролната група остават непроменени.

Също толкова интересно е, че учащите, чиито мозъци са нараснали в хипокампа и области на кората на главния мозък, свързани с изучаването на чужди езици има по-добри езикови умения в сравнение с други учащи, за когото двигателя на кората на главния мозък, бил вече разработен.

Друго доказателство за това е проучването над различните думи в езиците Едни от тях се базирали на представени английски думи, съдържащи няколко звуци. Изследванията на мозъка показват, че само един регион на мозъка се активира, докато за англоговорящите, две различни области биват отключвани в мозъка, за да показват, по един за всеки уникален звук.

Това при японските говорители, обяснява, защо чуваме и произвеждаме разликите между две фонеми на английски, които изискват нова електро-инсталация на някои елементи в цялата мозъчна верига. Какво може да се направи? Как можем да научим тези разлики?

Проучвания на ранно езиково учение са базирани на изследвания на мозъка. Те показват, че японските говорители могат да се научат да чуят и да произвежда разликата в "р" и "л" с помощта на софтуерна програма, която значително преувеличава аспектите на всеки звук, който да го направи различен от другия. Когато звуците бяха променени и разширени от софтуера, участниците можели по-лесно да чуят разликата между звуците. В едно проучване, само след три сесии, доброволците се научили да се разграничат успешно звуците, дори когато звуците бяха представени като част от нормалната реч.

С други думи, областите на мозъка и развитието на мозъка варира според различните характеристики. Както отбелязват изследователите, докато не е напълно ясно какви промени може да има след три месеца на интензивен езиков курс. То в дългосрочен план, растежът на мозъка звучи обещаващо откритие.

С поглед към функционални мозъчни сканирания MRI може да ни каже какво части на мозъка са активни по време на конкретна задача в ученето. Например, можем да видим защо възрастните японци не долавят съществено разликата между "R" на английски език и "L" звуците (което прави усилията по-трудни). За разлика от английски, японски не прави разлика между "р" и "л" като отделни звуци. Вместо това, един-единствен звук представлява двата отделни звука в друг език.

Съществуват още много специфични особености в изследването на човешкия мозък по отношение изучаването на чужди езици. Този вид изследвания може да доведе до напредък в използването на технологиите за изучаването на втория език. Например, с помощта на ултразвукови машини, като тези, използвани за показване бъдещи функции и движения на бебета в утробата. Изследователите във вербална фонетиката са в състояние да обяснят на изучаващите езици как да направят звуците под формата на визуални образи, при които устните и брадичката трябва да се движат определени механизми на въздушния поток. Така мекото небце ще допринесе тези звуци да се чуват по-изразително.

Снимки от аквичоп

  • Желязната църква в Истанбул
  • Коментар: Снимка на "желязната църква" - Свети Стефан, от Аквичоп в Истанбул.
  • аквичоп пред културният дом
  • Коментар: Зимен аквичоп пред "Културният дом" в Габрово.
  • Вътрешна градина
  • Коментар: Снимка от аквичоп в Лерида. - вътрешна градина на крепоста.
  • Янтра от високо
  • Коментар: Пейзаж от хълмовете край Янтра. Място за аквичоп и туризъм в дебрите на балкана.
  • Райското пръскало над хижа Рай
  • Коментар: Аквичоп на хижа Рай. Най-високият в България водопад - Райското пръскало - 124 метра
  • Аквичоп в Истанбул
  • Коментар: Аквичоп в Истанбул от преди две години. Изглед от азиатската част на метрополиса.
Нагоре