От доста време искам да науча английски език. В днешно време е добра инвестиция да знаеш западен език. Границите отдавна са отворени и човек може свободно да пътува. Хубаво е да знаеш чужд език, защото той отваря много нови хоризонти. От училище и студентските години имах познания по английски език, но нивото ми не беше много добро. Реших, че трябва да потърся подходяща школа или курс за обучение по английски език. Знаех че има много езикови школи по западни езици. Трябваше обаче да намеря престижно частно училище, което има лиценз да ги преподава.
След доста търсене открих подходящата езикова школа. Там английски език се преподаваше на четири нива. След завършване на пълния курс от езиковата школа издаваха специален сертификат. Този документ е много важен, защото легитимира познанията по английски език и е полезен основно при кандидатстване за работа или някаква специализация. Преди да започна обучението си, от езиковата школа ми предложиха да проверят знанията ми по английски език, за да преценят дали да почна от първо ниво, или от следващото. Оказа се, че имам горе-долу добри познания и е добре да започна направо от второ ниво. Обучението щеше да се провежда три пъти седмично по два астрономически часа.
В групата бяхме осем души и това беше максимумът. Това ми хареса, защото съм чувал за големи езикови групи от по двадесет души. Знаех, че когато курсистите са по-малко на брой, преподавателят ще има повече време за всеки един от тях. Аз исках точно това, да не изучавам английски език формално, а да имам възможност да водя диалози, да упражнявам граматиката на езика.
Започнах да уча езика с ентусиазъм. Направих си специална тетрадка-речник за записване на новите думи. Учебникът също ми хареса. Самите уроци бяха много интересно структурирани, така че да не са досадни и скучни на курсистите. Всеки учебен час усвоявахме нов материал. Разбрахме, че когато стигнем до последното четвърто ниво, може да се включим в организирани езикови екскурзии до Великобритания за упражняване на езика. Това допълнително ни стимулира.
Трябва да отбележа, че месечната такса за заплащане на езиковия курс бе сравнително приемлива и не натоварваше личния ми бюджет. В течение на обучението постепенно в групата се опознахме. Часовете на обучение ставаха по-непринудени и весели, дори преподавателят ни предоставяше възможност да водим диалози по теми, които са извън учебника. Това допълнително обогатяваше познанията ни по английски език. Учителят ни пускаше и видео филми, някои от които бяха известни шедьоври на световното кино. Тези филми разбира се не бяха преведени и ние трябваше да се научим да слушаме английски език.