Кутия шоколадови бонбони е върхът на изкушенията

Като лъвът е царят на животните, така няколко шоколадови бонбони могат да изиграят ролята на цариците на гастрономическите изкушения. Така е, откакто са измислени тези лакомства, та до ден-днешен. Неслучайно по време на Втората световна война кралят на Великобритания забранява на своето семейство две неща – никакви копринени чорапи и никакви шоколадови бонбони. Защо ли? Ами защото по този начин иска да демонстрира съпричастие към военните тегоби на народа си – лишава кралското семейство от двете върховни лакомства – в обличането копринените чорапи и в похапването неземните шоколадови бонбони.

Войната, като всяка война, минава и заминава, идват следвоенните години, а с тях производството и консумацията на шоколадови бонбони неимоверно нарастват: млечни, натурални, с бадеми, с лешници, с кремове и кремчета. Едни кутии от тези дивни вкусотии приличат на сервизи – в тях всички лакомства са еднакви, както в сервизите чашите и чиниите са абсолютно еднакви. Други сякаш защитават обратната теза. Както днес е модерно всеки да пие в своя-собствена, различна от другите чаша, така има кутии шоколадови бонбони, в които едно лакомство не си прилича с другите лакомства. Това е леко затруднително, когато те черпят. Ако не си опитвал от същите, дълго се чудиш кой от всичките шоколадови бонбони да вземеш, кой от тях ще е най, най, най? Този белият ли или този светлокафявият? Или не, не – може би този триъгълният е най-вкусният от най-вкусните?

Именно това особено усещане от вида на кутията шоколадови бонбони – че няма нищо друго по-вкусно и че едва ли са много хората, които да не боготворят този десерт, е в основата на някогашната мода (поне в България) при всеки по-специален случай да се подаряват именно тези гастрономически изкушения. Смяташе се за изискано да подариш цветя и шоколадови бонбони. Дори на хора, на които иначе подариш ли нещо, би могло да се сметне за подкуп. Сякаш и най-строгият представител на властта се разтапяше при вида на тези кафяви лакомства и забравяше за някои иначе неотменни принципи. Тъй че хората постъпваха точно по този начин. Отиваха на лекар или при учителя на сина си, или при някого, когото щяха да молят за услуга и при всички тези и безброй други случаи носеха кутия с шоколадови бонбони.

За рождени дни в класните стаи, учебните аудитории и служебните места неизменно се вадеха кутиите с тези най-върховни сладости и се черпеше. Ако пък се окажеше, че наличният състав е по-малък от бройката шоколадови бонбони, се раздаваше допълнително (вземи си, де, вземи си още един) – за радост на съученици или колеги.

Снимки от аквичоп

  • хижа Рай в далечината
  • Коментар: Аквичоп на хижа Рай - пейзаж
  • Магическите фонтани от аквичоп в Барселона
  • Коментар: Магическите фонтани от аквичоп в Барселона - извисяващи се струи вода на голяма височина.
  • хотница-аквичоп_3
  • Коментар: Хотнишки водопад - разделящи се води от водопада
  • Зимната маркировка на Ботев
  • Коментар: Зимната маркировка на Ботев Връх
  • Аквичоп в Барселона_8
  • Коментар: Аквичоп в Барселона - отново сграда
  • Желязната църква
  • Коментар: Снимка вътре в желязната църква в Истанбул, от аквичоп преди две години
Нагоре