Качествените мазилки предпазват и красят

През 70-те и 80-те години на миналия век в България настъпи странната мода върху външната страна на новопостроените къщи да не се полагат мазилки. Повечето от нас помнят тези новоизникнали грозни квартали, които упорито се съпротивляваха да бъдат завършени, сякаш за да ни докажат колко жалко изглеждат и най-амбициозните строежи без мазилки. Може би тогава окончателно се убедихме във важността на уж външното, на уж лустрото, на красивата опаковка, загатваща, че вътре се намира добра стока, на бутилката, в която кипи виното, а всичко това за сградите безспорно са добрите мазилки. Вероятно едно бедно и безпомощно по отношение на материалната си култура общество винаги се опитва да неглижира красотата, да се самонавива, че тя е нещо повърхностно, излишно, че само съдържанието е важно (сякаш качествените мазилки щяха да попречат на функционалността на сградите) и прочее...

Разбира се, и тогава мнозина се съпротивляваха на това опростенчество и полагаха върху къщите си мазилки. Липсваха материали за мазилки, да не говорим пък за разнообразие, да не говорим пък за цветове на мазилки. То детските дрешки бяха в сиво и бозаво, какво остава за някакви си там мазилки.

И все пак тези, които упорстваха, някак успяваха да се справят и полагаха мазилки с ясното съзнание, че къщите им ще бъдат не само по-красиви, но и по-предпазени от влага и течове, от бързо износване на тухлите и какво ли не още. Полагаха мазилки, сетне ги боядисваха (вярно всички се пазеха от ярките цветове, когато всичко е сиво, яркото смущава, трябва самочувствие, за да го положиш)...

С настъпването на новото време и бума (изкуствен или не) на строителството, настъпи и царството на разнообразните мазилки. Вече никой не се учудва, когато види ярки, запомнящи се фасади на новопостроени сгради, а те се постигат както с добри проектни решения, така и с добро изпълнение, с качествени материали, в това число и качествени мазилки, оцветени в каквито си помислите (дори и в немислими) цветове.

Естествено, освен фасадата, по принцип помещенията трябва да се измажат и отвътре, но ако смятате, че поне това никой никога не си го е спестявал, дълбоко се лъжете. И тук възниква голямото противоречие, което вероятно има своите обяснения, макар че от тях не става по-малко смешно и конфузно. По фасадите не се полагаха мазилки, макар че грозотата беше видима за всички и отвсякъде. Обратното, вътре в къщите не се слагаха мазилки само в онези помещения, които можеха да останат скрити за чуждите погледи – главно мазета и тавани, коридори и стълбища към тях.

А може всичко да е било само “строежна” спестовност. Откъде да спестим, откъде да спестим – нека да е от придаващите завършеност мазилки...

Снимки от аквичоп

  • Аквичоп във Фарера
  • Коментар: Аквичоп във Фаррера - множество каяци.
  • аквичоп-в-барселона_26
  • Коментар: Аквичоп в Барселона - една от известните сгради
  • хижа Рай в далечината
  • Коментар: Аквичоп на хижа Рай - пейзаж
  • Изглед над хижа Рай
  • Коментар: хижа Рай далече под нас, на път за Аквичоп до Ботев връх.
  • Вътре в Долмабахче сарай
  • Коментар: Снимка от Аквичоп в Истанбул, представлява вътрешно стълбище в Долмабахче сарай.
  • Аквичоп в Лерида - паметник с цигара
  • Коментар: Паметник с цигара в уста, от акчиопа в Лерида
Нагоре