Премеждие с пожарогасител

Аквичоп Габровски и премеждие с пожарогасител в казармата.

/По действителен случай/

Преди доста години и на Аквичоп Габровски, тоест на мен, ми се наложи да отбия военната си служба като по това време не се разминаваше на никое момче. Тогава срокът на казармата беше една година за завършилите средно образование. Някъде по средата на службата, едно денонощие бях сложен за дневален по парк. Тогава беше и премеждието, в което за първи път ми се наложи да ползвам пожарогасител и то не като учение или тренировка.

/Понеже разказа може да се чете и от неотслужили, ще давам по-подробни обяснения на някои думи/.

И така, следобед, малко след 15 часа застъпих дневален по парк. Парк се нарича машинният парк, или заграден участък от казармата, където се намират всички машини като танкове, самоходни гаубици, камиони и други подобни. Дневалният по парк стои в една стаичка, до която е порталът, през който се минава, за да се отиде от казармата в парка. Та тогава бях аз, като дневален по парк, дежурният по парк /този е военен на редовна служба/ и дежурният шофьор на влекач /отново войник като мен/.

Някъде след 17 часа ни съобщиха, че към нас ще прехвърлят самоходни гаубици от друго поделение. Тази машина е нещо подобно на танк, но основната разлика е, че не може да стреля в движение, ала е по-далекобойна от танка, ако не се лъжа над 20 километра.

Около 18 часа ни казаха, че пристигат на собствен ход от другият край на града и да ходим да отваряме вратите, за да влязат в парка. Аз и другият войник, отворихме вратите на портала и застанахме да ги държим, за да не се затворят. Тогава изпитах странно усещане, как асфалта под нас затрепери от ромолящите вериги на машините. Стори ми се, че направо прелитаха покрай нас, но като си направя равносметка, едва ли са вървели с повече от 40-50 километра в час, но усещането беше особено да минава толкова тежка верижна машина на метър от мен. Когато премина и последната машина, забелязахме, че от нейния ауспух, излиза освен пушек и странен огън. Дежурният ни нареди да грабваме кофпомпата /вид воден пожарогасител/ и да тичаме след самоходната гаубица да я гасим при нужда, когато спре.

Е, потичахме с другия войник сто-двеста метра с пожарогасителя, който впрочем се носи от двама, доста тежи и е неудобно да се бяга с него. :-)

Тогава нямах никаква представа за класове пожарогасители, а можеше да имаме вид, който е доста по лек и удобен за бягане с него.

Настигнахме машината доста след като спря, а и водача и /военен на срочна служба/, вече беше излязъл от нея.

Не знаех и нищо за какви видове пожари има, и как се гасят. Но за щастие, така и не ни се наложи да гасим нещо. Водача на машината ни каза да оставим да си гори и че няма нужда да гасим огъня.

Всъщност се оказа, че най-вероятно горят омаслени парцали, с които са чистили машината и са ги натъпкали в ауспуха. :-) Накрая само охладихме ауспуха с водния пожарогасител, все пак трябваше да го носим обратно, а е по-лек празен ;-).

Това беше първият ми случай, в който ползвах пожарогасител, но не и последният. Това обаче е тема на друг разказ, който може да напиша друг път.

Google+

Снимки от аквичоп

  • аквичоп-вир-на-хотница_11
  • Коментар: Хотнишки водопад - вир преди водопада, мост от екопътеката
  • Никополис ад Иструм_1
  • Коментар: Аквичоп до Никополис ад Иструм. Останки от древното селище.
  • Желязната църква в Истанбул
  • Коментар: Снимка на "желязната църква" - Свети Стефан, от Аквичоп в Истанбул.
  • Пейзаж от аквичоп на Дряновски манастир
  • Коментар: Красив пейзаж от аквичоп по екопътеката на  Дряновски манастир. Снимката е направена по посока Велико Търново.
  • Селце
  • Коментар: Селце на самият връх - от аквичоп във Фарера
  • НАГ Габрово
  • Коментар: Аквичоп в Габрово - Национална Априловска Гимназия.
Нагоре